В днешния дигитален свят Wi-Fi е неизменна част от ежедневието ни – ползваме го у дома, в офиса, в кафенетата, метрото и дори в самолетите. Ако попитате произволен потребител какво означава думата „Wi-Fi“, девет от десет души уверено ще отговорят, че това е съкращение от „Wireless Fidelity“ (безжична точност или прецизност), образувано по аналогия с популярния аудиофилски термин „Hi-Fi“ (High Fidelity).

Тази логика звучи напълно правдоподобно, но истината е съвсем различна: Wi-Fi не означава абсолютно нищо! Този термин не е нито съкращение, нито научен акроним.

Как сухото инженерно име се превърна в световен бранд?

През 1999 г. водещите технологични гиганти обединяват усилията си в търговски консорциум, наречен днес Wi-Fi Alliance. Целта им е да въведат универсален безжичен стандарт. В техническата документация на Института на инженерите по електротехника и електроника (IEEE) протоколът носи крайно непривлекателното и тромаво наименование: „IEEE 802.11b Direct Sequence“.

Осъзнавайки, че обикновеният клиент никога няма да запомни подобна фраза, алиансът наема реномираната международна брандинг агенция Interbrand – същата компания, измислила имена като Prozac, Compaq и BlackBerry. Задачата им е да създадат кратко, звучно и лесно запомнящо се потребителско име.

От десетките предложения експертите се спират на „Wi-Fi“ заради приятната асоциация с Hi-Fi звученето и модерния му облик.

Откъде тръгва заблудата за „Wireless Fidelity“?

Както признава един от членовете-основатели на Wi-Fi Alliance Фил Белангер, първоначалното ръководство на организацията се притеснява, че потребителите няма да разберат какво прави новото устройство. Затова маркетинг отделът измисля рекламен слоган: „The Standard for Wireless Fidelity“ („Стандартът за безжична прецизност“).

Много скоро бордът осъзнава, че добавеното обяснение само обърква хората и бързо сваля мотото от официалните материали. Името обаче вече е заживяло собствен живот и митът за „безжичната точност“ остава трайно закодиран в общественото съзнание и до днес.